Крал Уилям IV, често наричан „краля моряк“ (Sailor King) поради кариерата си в Кралския флот (the Royal Navy), е третият син на крал George III и кралица Шарлот (Queen Charlotte). Той е роден на 21 август 1765 г. и управлява като крал на Обединеното кралство и крал на Хановер от 26 юни 1830 г. до смъртта си на 20 юни 1837 г. Неговото относително кратко, но въздействащо царуване следва това на по-големия му брат George IV, и се отличава със значителни реформи и промяна в британската политика.
Първоначално не се очаква Уилям да се възкачи на трона, тъй като е третият син. Като такъв, той преследва кариера в Кралския флот, като се присъединява като мичман на 13-годишна възраст. Тази военноморска кариера дълбоко повлиява неговия характер и стил на лидерство. Опитът му в морето го отвежда по целия свят и той служи на Карибите, Северна Америка и Средиземно море, спечелвайки репутация на храброст и другарство с колегите си моряци. Въпреки че никога не е постигнал висше командване поради политически промени и евентуалното желание на баща му той да остане близо до Англия, морската му кариера му носи титлата херцог на Кларънс през 1789 г.
Личният живот на Уилям е нетрадиционен за кралските особи. Той поддържа дългогодишна връзка с ирландската актриса Доротея Джордан (Dorothea Jordan), от която има десет деца, известни като FitzClarences. Тези деца бяха признати и притежават титли, но като незаконни потомци нямат претенции към трона. По-късно, през 1818 г., под натиск да осигури законен наследник, Уилям се жени за принцеса Аделаида от Сакс-Майнинген (Princess Adelaide of Saxe-Meiningen). Въпреки че се твърди, че бракът е хармоничен, те са изправени пред значителна лична трагедия, тъй като всичките им деца умират в ранна детска възраст или са мъртвородени, без да оставят пряк законен наследник.
Уилям става крал през 1830 г., период на социални и политически катаклизми във Великобритания. Неговото управление, макар и кратко, е белязано от забележителен тласък за реформи. Твърди се, че нравът на Уилям бил прям и непретенциозен, доста различен от величието на неговия предшественик Джордж IV. Като крал той е по-достъпен, което го направи популярен сред обществеността. Той е последният британски монарх, който се опита да управлява според концепцията за „лично управление“ (personal rule), въпреки че силата на монархията вече е до голяма степен символична по това време.
Управлението на Уилям IV е особено запомнено с приемането на Закона за реформи от 1832 г. (the Reform Act of 1832), известен също като Големия закон за реформи, който е един от най-значимите законодателни актове в британската история. Актът реформира избирателната система, като се занимава с проблеми като т.нар. „гнилите квартали“ (избирателни райони с много малко избиратели, които имат непропорционално представителство) и липсата на представителство за разрастващите се индустриални градове. Законът разширява избирателните права за повече мъже, въпреки че все още изключва мнозинството от населението, включително всички жени.
Уилям е умерен реформатор. Въпреки че първоначално се съпротивлява на радикалната промяна, той в крайна сметка подкрепи Закона за реформата, повлиян от обществен натиск и съветван от министър-председателя Чарлз Грей, 2-ри граф Грей (Charles Grey, 2nd Earl Grey). Той също изиграва забележителна роля в назначаването и освобождаването на правителства, демонстрирайки активен, но предпазлив подход към конституционните си задължения.
Друг важен законодателен акт по време на неговото управление е Законът за премахване на робството от 1833 г. (the Slavery Abolition Act of 1833), който слага край на робството в повечето части на Британската империя (the British Empire). Този акт, основаващ се на по-ранното премахване на търговията с роби през 1807 г., подчертава нарастващото хуманитарно движение в Обединеното кралство и влиянието на аболиционистки гласове като Уилям Уилбърфорс (William Wilberforce).
Уилям IV също е крал на Хановер, германско кралство, свързано с британската корона. Той обаче не прекарва време там, управлявайки чрез представители. Когато умира през 1837 г., тронът на Хановер преминава към брат му, Ърнест Август, херцог на Къмбърланд, тъй като неговият наследник в Обединеното кралство, кралица Виктория, е лишен от хановерския трон поради салическия закон (който изключва жените от наследяване).
По време на неговото управление Британската империя продължава да расте и той поддържа стабилен подход към външната политика. Уилям като цяло подкрепя поддържането на мира в Европа и се фокусира върху вътрешната, а не върху имперската или военна експанзия.
Уилям IV умира на 20 юни 1837 г. в замъка Уиндзор (Windsor Castle), наследен от племенницата си кралица Виктория (Queen Victoria), която поставя началото на Викторианската епоха (the Victorian era). Неговото управление бележи края на личното управление на британските монарси и установява по-ясно разделение между монархията и избраното правителство. Наследството на Уилям включва ролята му в насърчаването на по-представителна парламентарна система и подкрепата му за законодателство, което ще оформи съвременното Обединено кралство, включително прекратяване на робството в империята и започване на избирателни реформи. Неговият характер на прям, достъпен монарх задава различен тон, контрастирайки с пищността и церемониалния фокус на своите предшественици.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
