Традицията за украсяване на коледна елха в Обединеното кралство може да бъде проследена до постепенното смесване на по-стари европейски обичаи, аристократично влияние и последвалото популяризиране чрез примера на британското кралско семейство. Докато вечнозелените декорации имат древни корени в Британия, съвременната коледна елха, каквато я познаваме – украсена ела или смърч – се появява с течение на времето, главно под влиянието на хановерските и викторианските кралски семейства. Пълното установяване на традицията в Обединеното кралство обхваща периода от края на 18-ти век до средата на 19-ти век, като кулминира в национален обичай, възприет от всички класи на британското общество.
Предвикториански влияния – Преди въвеждането на коледната елха в немски стил, британските празненства в средата на зимата често включват внасяне на зеленина в дома. Холи (holly), бръшлян (ivy) и имел (mistletoe) украсяват вратите и камините като символични жестове на живота сред зимния мрак. Тези практики обаче не включват украсяване на пълно, изправено дърво. Вместо това хората са използвали вечнозелени клони и листа, за да създадат празнично настроение, традиция, която има корени в празненствата на предхристиянското слънцестоене и средновековните обичаи за завръщането на деня след 22 декември след, който деня започва да се увеличава и светлината се завръща..
Ролята на кралица Шарлот (Queen Charlotte) в края на 18-ти – началото на 19-ти век – Първата значителна стъпка към разпознаваемата традиция на коледната елха се случва по време на управлението на крал George III. Съпругата му, кралица Шарлот, е немска принцеса (родена като Charlotte of Mecklenburg-Strelitz), която донася със себе си празничните обичаи на родината си. В някои части на Германия малките украсени дръвчета вече са ценена част от коледните празненства по онова време.
Съобщава се, че още през 1790 г. кралица Шарлот въвежда тисови клони или малко дърво, поставено на закрито в кралските резиденции. Историческите документи отбелязват, че през 1800 г. тя поставя това, което се смята за първото известно коледно дърво в Обединеното кралство в Queen’s Lodge в замъка Windsor. To e украсенo с играчки, свещи, плодове и малки подаръци. Въпреки че този обичай не се разпространява веднага извън аристокрацията, той засажда семето на нова традиция. През следващите десетилетия някои благороднически семейства и богати домакинства започват да подражават на примера на кралицата, поставяйки украсено дърво в домовете си по време на празничния коледен сезон.
Викторианската епоха и принц Албърт (средата на 19-ти век) – Докато кралица Шарлот въвежда концепцията, едва през Викторианската епоха коледната елха наистина пуска корени в британското популярно въображение. Ключовата фигура в тази трансформация е принц Albert of Saxe-Coburg and Gotha, съпругът на кралица Victoria. Подобно на Шарлот, Алберт израства с немската традиция на Tannenbaum (коледното дърво) и няма търпение да сподели този обичан обичай с британското кралско семейство.
До 1840-те години принц Алберт редовно подрежда украсени коледни елхи в замъка Уиндзор. Тези дървета, обикновено поставени на маса, са украсени с восъчни свещи, сладкиши, пресни плодове, малки подаръци и сложни декорации. Кралските деца се събират около дървото, създавайки интимна семейна сцена, която съвпада перфектно с нововъзникващите викториански идеали за семеен живот, детска невинност и домашна хармония.
По-широко обществено популяризиране – Решаващият момент в популяризирането на коледната елха идва през декември 1848 г., когато Illustrated London News публикува гравюра на кралица Виктория, принц Албърт и техните деца, събрани около красиво украсена коледна елха. Въпреки че кралското семейство всъщност е поставило сцената няколко години по-рано, това широко разпространено изображение привлича вниманието на обществеността. Представянето се харесва на семействата от средната класа, които се възхищават на сплотения домашен живот на кралското семейство и искат да го подражават.
С напредването на Викторианската епоха (Victorian Era) подобренията в масовото производство и растежът на потребителската култура правят коледните елхи и украсата по-достъпни. Свещи, дрънкулки, ангели, звезди и други украшения могат да бъдат закупени от нововъзникващите средни класи. Това, което някога е любопитен чуждестранен обичай, практикуван от малък брой аристократи, бързо се превръща в централна характеристика на британските коледни празници.
Търговски растеж и регионални традиции – До втората половина на 19-ти век коледните елхи си пробиват път в домовете, училищата, църквите и обществените институции в цялата страна. Разсадниците започват да отглеждат ели и смърчове за коледния базар, а магазините продаваха различни орнаменти, стойки за дървета и върхове. Публикации дават съвети как най-добре да осветите, подрежете и украсите тези дървета. Коледната елха се превръща и във важен символ на благотворителни събития, където украсени дървета се използват за раздаване на подаръци на деца в нужда.
Трайното наследство – Традицията за украсяване на коледно дърво в Обединеното кралство се е променила относително малко в основната си същност от викторианския период. Електрическите лампи заменят восъчните свещи, а орнаментите сега варират от наследствени стъклени дрънкулки до модерни и масово произвеждани. И все пак ядрото на настроението остава непроменено: коледната елха стои като зелен, светещ център на празничния домашен живот, емблема на топлина, семейна сплотеност и сезонна радост. Неговото трайно присъствие в британската култура започва с нежното влияние на родената в Германия кралица и достига пълен разцвет под патронажа на кралска двойка, която въплъщава ценностите на епохата.
Традицията на коледната елха в Обединеното кралство е продукт на континенталните обичаи, внимателно пренесени на Британските острови от родените в Германия кралски особи, подхранвани в кралския двор и в крайна сметка излъчени към нацията чрез популярните медии. Британците възприемат тази традиция с ентусиазъм, превръщайки я в неразделна част от собствените си празници, което продължава и до днес.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
