Уолис Симпсън, известна още като херцогинята на Уиндзор (the Duchess of Windsor), е американска социалистка, чиято връзка с крал Edward VIII довежда до едно от най-сензационните събития в британската кралска история. Животът и влиянието й са белязани от противоречия, любов, скандали и трайно наследство за съвременната монархия.
Уолис Симпсън е родена като Беси Уолис Уорфийлд (Bessie Wallis Warfield) на 19 юни 1896 г. в Блу Ридж Съмит, Пенсилвания, САЩ. Тя идва от семейство от горната средна класа с връзки с американския юг. Баща й, Тикъл Уолис Уорфийлд, почина малко след раждането й, а майка й, Алис Монтегю, се бори да свързва двата края, разчитайки на роднини за финансова подкрепа. Въпреки финансовите предизвикателства, Уолис е отгледана с чувство за приличие и изтънченост, което й позволява да се ориентира ефективно във висшето общество.
Уолис е омъжена за първи път през 1916 г. за Ърл Уинфийлд Спенсър младши, летец от ВМС на САЩ. Връзката им е бурна, помрачена от неговия алкохолизъм и нейното желание за стабилност и независимост. Те се развеждат през 1927 г. и малко след това Уолис се омъжва за Ърнест Олдрич Симпсън, британско-американски директор на корабоплаването. Чрез него Уолис се запознава с британския елит, което я позиционира във влиятелни социални кръгове в Лондон.
Уолис се среща за първи път с Едуард, тогава принц на Уелс и наследник на британския трон, през 1931 г. Пътищата им се пресичат често и до 1934 г. те развиват близко приятелство. С течение на времето това приятелство се задълбочава в любовна афера, въпреки че Уолис все още е омъжена за Ърнест Симпсън. Едуард е запленен от нейния чар, остроумие и уверено поведение и се възхищаваше на способността й да се държи в аристократичните среди.
Тяхната връзка е уникална в британското общество. За разлика от много други кралски романи, Едуард е открито влюбен, прекарва много време с Уолис и я обсипва с подаръци. Това е безпрецедентно и изключително нетрадиционно за принца на Уелс, от когото се очаква да се ожени за подходящ аристократ и да създаде наследници.
Едуард става крал през януари 1936 г., след смъртта на баща си, крал Джордж V. Но връзката му с Уолис, която вече е два пъти разведена, е сериозен проблем. Като глава на англиканската църква от Едуард се очаква да поддържа своите морални ценности, които включват противопоставяне на повторния брак след развода. Уолис, като разведена американка, представлява значително предизвикателство за монархията и църквата.
Въпреки политическата опозиция и общественото неодобрение, Едуард е решен да се ожени за Уолис. Желанието му да се ожени за нея предизвика това, което сега е известно като „кризата на абдикацията“ (Abdication Crisis). След интензивни дискусии с правителствени служители, Едуард в крайна сметка решава да абдикира от трона през декември 1936 г., заявявайки: „Открих, че е невъзможно да нося тежкото бреме на отговорността… без помощта и подкрепата на жената, която обичам.“ (I have found it impossible to carry the heavy burden of responsibility… without the help and support of the woman I love.) Абдикацията на Едуард е безпрецедентна в британската история и той е наследен от по-малкия си брат като George VI.
Едуард получава титлата херцог на Уиндзор и се жени за Уолис на 3 юни 1937 г. на частна церемония във Франция. След брака Уолис става херцогиня на Уиндзор, въпреки че й е отказано “Нейно кралско височество” (Her Royal Highness), което е точка на напрежение с британското кралско семейство.
Двойката прекарва голяма част от живота си в изгнание, предимно във Франция. Те имат сложни отношения с британското кралско семейство и са изправени пред продължителна социална и политическа изолация. Уолис често е критикувана в британската преса и обвинявана за абдикацията на Едуард.
По време на Втората световна война Едуард е назначен за губернатор на Бахамите, където той и Уолис живеят пет години. По-късно се завръщат в Европа и водят сравнително уединен живот. Уолис продължава да бъде обект на очарование, често описвана като елегантна, добре облечена и леко мистериозна.
В по-късните си години семейство Уиндзор остава във Франция, живеейки във вила в Париж. Уолис надживява Едуард, който почива през 1972 г. След смъртта му Уолис живее в изолация, здравето и паметта й постепенно се влошават. Тя почива на 24 април 1986 г. и е погребана до Едуард в Кралското гробище във Фрогмор, близо до замъка Уиндзор (Windsor Castle).
Наследството на Уолис Симпсън е едновременно очарование и разделение. Тя е запомнена със своята елегантност, устойчивост и значителното влияние, което оказа върху британската монархия, което доведе до промяна във възприемането на кралските роли и очаквания. Кризата с абдикацията предефинира британското кралско семейство, създавайки прецедент за бъдещи кралски връзки и бракове.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
