Джордж II (1683–1760) е крал на Великобритания и Ирландия от 1727 г. до смъртта си през 1760 г. Той е вторият монарх от Хановерската династия (the House of Hanover) и последният британски крал, роден извън Великобритания. Управлението му се помни със сложните международни конфликти, напредъка в изкуствата и науките и укрепването на парламентарната власт над монархията.
Джордж Август е роден в Хановер, Германия, на 10 ноември 1683 г. в семейството на Джордж, курфюрст на Хановер (по-късно крал Джордж I от Великобритания), и София Доротея от Целе. Отношенията с баща му са обтегнати, особено поради отношението на George I към София, която той хвърля в затвора по обвинения в изневяра. Тези напрежения по-късно се пренасят в ролята на Джордж II като принц на Уелс, когато баща му се възкачва на британския трон през 1714 г. Баща и син често се карат, особено за политически назначения, финанси и благоволението на баща му към британските министри.
След смъртта на Джордж I през 1727 г. Джордж II се възкачи на трона. Въпреки че наследява относително стабилна държава, Джордж II се сблъсква с пейзаж, доминиран от влиятелни министри и парламент, придобил значителна власт след Славната революция (the Glorious Revolution) от 1688 г. Това ограничава властта на краля, отбелязвайки продължаващото преминаване към конституционна монархия. Джордж II първоначално се противопоставя на влиятелния лидер на вигите, сър Робърт Уолпол (Sir Robert Walpole), но в крайна сметка го поддържа като министър-председател в продължение на близо 20 години, превръщайки Уолпол в един от най-издръжливите и ефективни министри на времето.
Джордж II е известен със силната си личност като можел да бъде упорит, енергичен и понякога избухлив. Той не е смятан за особено интелектуален, но е силно отдаден на военните въпроси и политиката, като често се включва във външнополитически решения. Той има дълбоко вкоренено чувство за дълг и е отдаден на благополучието на осиновилата го родина, въпреки че поддържаше тесни връзки с родния си Хановер. Джордж също е отдаден съпруг на кралица Каролина от Ансбах (Caroline of Ansbach), чиито съвети той високо цени и скърби дълбоко след смъртта й през 1737 г.
Управлението на Джордж II е свидетел на множество значими събития, както в страната, така и в международен план:
- The War of the Austrian Succession (Войната за австрийското наследство, 1740-1748): Джордж II подкрепи австрийската Хабсбургска монархия и поведе британските войски в битката при Детинген през 1743 г., където той стана последният британски монарх, който води войски в битка. Войната беше сложна и скъпа, оформяйки европейски съюзи и предвещавайки бъдещи конфликти.
- Jacobite Rising (Въстанието на якобитите, 1745): Най-забележителната вътрешна заплаха по време на неговото управление е въстанието на якобитите, водено от Чарлз Едуард Стюарт (Bonnie Prince Charlie) в опит да възстанови линията на Стюарт на трона. Въпреки първоначалните успехи на якобитите, техните сили са победени в битката при Кулоден (the battle of Culloden) през 1746 г., осигурявайки господството на Хановер и отслабвайки каузата на якобитите.
- Seven Years’ War (Седемгодишна война, 1756–1763): Въпреки че Джордж II не доживява да види края й, ранните години на войната белязват последната част от неговото управление. Конфликтът е една от първите наистина глобални войни, включваща повечето европейски сили и битки, водени в Европа, Северна Америка и Азия. Тази война полага основите за последвалото британско господство в Северна Америка и Индия.
- The Development of Parliamentary Government (Развитието на парламентарното управление): Управлението на Джордж II допълнително затвърждава ролята на министър-председателя и правителството на кабинета. Намаленият контрол на краля върху политическите назначения и политика довежда до укрепването на британската конституционна монархия, в която парламентът все повече държи реалната власт.
Управлението на Джордж II също отбеляза културен и интелектуален растеж. Под негово управление процъфтяват научните общества, литературните постижения и изкуствата:
- Founding of the British Museum (Основаване на Британския музей): Британският музей е основан през 1753 г., предоставяйки голяма публична институция, посветена на историята, изкуството и културата.
- Support for the Arts and Sciences (Подкрепа за изкуствата и науките): Въпреки че не е дълбоко ангажиран лично с изкуствата, неговото царуване отбеляза напредък в литературата, науката и архитектурата. Фигури като Самюел Джонсън (Samuel Johnson), Дейвид Хюм (David Hume) и много други допринасят значително за разгръщането на британската мисъл през епохата на Просвещението.
- Music (Музика): Джордж II е пламенен поддръжник на Георг Фридрих Хендел (George Frideric Handel), който композира известната оратория Месия (Messiah), чиято премиера е по време на неговото управление.
Джордж II е дълбоко отдаден на традициите и задълженията на кралството и неговото управление бележи постепенната интеграция на Хановерската династия в британския живот. Въпреки упоритата му личност, усилията на Джордж да служи на Обединеното кралство са искрени и той уважава необходимостта то да се развива стабилно. Умира на 25 октомври 1760 г. в двореца Кенсингтън (Kensington Palace) на 76 години. Погребан е в Westminster Abbey до своята любима кралица Каролайн.
Управлението на Джордж II, макар и да не бе белязано с грандиозни постижения, е от решаващо значение за консолидирането на структурата на конституционната монархия на Обединеното кралство. При неговото управление глобалното влияние на Великобритания се разширява, ролята на парламента се затвърждава и изкуствата процъфтяват, поставяйки началото на доминацията на Британската империя (the British Empire) през 19-ти век.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
